Just a perfect day, Feed animals in the zoo

Старото ми училище беше зоопарк с визия като в Delicatessen на Жан-Пиер Жьоне, малко крива и невъзможна.

Заведох Съни на каишка и на нея много й хареса, най-вече слончето. Беше малко и много сладко.

Заведох я втори път, пак на каишка.
Влязохме през друг вход и всичко се обърка. У мен се пробуди страхът от препарирани животни, макар че тези си бяха живи, някаква паника се надигаше в гърдите ми. Мънички видове в миниатюрни клетки. Хипопотамчетата ми бяха до коленете и гледаха злобно Съни. По стълбите бяха наблъскали сто клетки (клетчици всъщност).

Излязохме от тази сграда и се мушнахме в отсрещната, тази, в която бяхме миналия път.
Влизайки, попаднахме в стая с хиляди котки, пуснати на свобода. Изкрещях на хората вътре, че водя куче и да ги хванат, за да не стане нещо. Чичковците и лелките хванаха по две-три котки, гушнах Съни като бебе и влязохме. Май всичко беше наред докато не минахме в коридорчето за стълбището.

Бяха забравили да приберат дивата котка, която живееше в мъничката клетчица. Беше черна като пантера, но по телосложение приличаше на рис, всъщност не знам дали наистина съществува подобно животно, в съня ми не само съществуваше, ами беше бясно на света. Впи нокти в крачетата на Съни и тя ги сви така, че ноктите й, тънки като игили, застинаха в необичайна форма. Бели, почти прозрачни нокти, о, тя толкова се страхуваше. Аз я гушках и не я пусках и крещях на хората в стаичката да хванат обезумялото животно. Не знам дали наистина не чуваха, или и те се страхуваха, никой не помогна.
Качихме се на втория етаж, аз хванах дивата котка за опашката и я хрърлих долу. При което тя скочи и пак се озова при нас.
Последва кратка борба, която не помня как завърши.

Продължихме по пътя си.
Все още гушкайки Съни като бебе, търсех вратата с нарисувано слонче. Бях сигурна, че беше в тази сграда и на този етаж, но просто я нямаше. Помолих едно момченце да ме опъти, но то каза, че слончето било умряло.

Излязохме от сградата, където ни чакаше Мирослава (или може би беше Теди?) и пазеше багажа.
Съни трепереше и ноктите и бяха все така прозрачни иглички, застинали в странна форма.