и всички сме актьори в театър

Сънувах, че отивам в Сфумато, за да гледам Родилното петно на Иван Добчев.

Закъснели влязохме в голямата зала само за да видим, че там не играят нашата пиеса. Влязохме и в една друга зала, но и там не беше. Излязохме на стълбите и видяхме още една врата, където имаше плакат за Родилното петно. Влязохме.

Понеже се бяхме забавили 15-20 минути, трябваше да бъдем тихи. Но само след няколко крачки в тъмното тунелче срещнахме актрисата. Нямало никого на представлението и тя решила да си тръгва. Уау, колко беше страшна - голяма, грозна и ярко гримирана. Краката ми се подкосиха от ужас.
Бяхме се събрали 7-8 души, така че тя каза "добре, връщаме се, ще има театър!"

Влязохме в мъничка зала с десетина места. Беше много светло и шарено. По стените бяха наредени жени в човешки ръст. Носеха бонета, палта, красиви ризки с дантелки. Помислих, че са кукли, но видях, че леко помръдват, че се споглеждат и осъзнах, че бяха истински жени. Подредени плътно до четирите стени на залата.

Седнах на първия ред и пиесата започна. Пред нас се появи една много красива и весела млада жена. Музиката започна и тя затанцува. После ме хвана за ръка и ме издърпа при себе си. Аз не обичам да танцувам, не мога и ме е срам. А сега трябваше да го правя пред всички!

Не знаех стъпките, затова затворих очи и се опитах да се отворя за музиката, за да ме води тя. От време на време отварях по едно око и актрисата ми се усмихваше. Беше страшно, като гледах, и толкова спокойно, като не гледах. Забравях себе си и тялото си и ми беше дори забавно.

После танцът свърши и аз се върнах на мястото си. Оказа се, че и пиесата е свършила. Всички излязохме отвън и аз отидох да си взема колелото, оставено наблизо.


Събудих се след това, прегледах си телефона и видях, че съм си записала, че точно днес дават пиесата, която сънувах. Така че сега отивам към Сфумато. :-)

аз vs. всемира

Преди няколко дни не успях да се събудя - стоях с пълно съзнание между света на обичайното ми аз и всемира. Знаех и бях всичко. Всички мисли, състояния, етапи в развитието на човека - виждах ги перфектно. После се сетих, че съм момичето Бистра, че имам ум и тяло, че съм съвсем обикновена, че съм една малка ограниченост, че не мога да имам всичко това едновременно. Поне не сега. Опитвах се да си спомня какво е да си отделно същество.

След малко излежаване, разбира се, се сетих. :-)

аз, издателят

В последно време се скъсвам да сънувам издателски сънища - почти всяка вечер издавам някаква супер супер яка книга, подготвям интересни проекти и измислям ге-ни-ал-ни неща, хаха.
Насън си повтарям да ги запомня тия работи, но то не става така... :-)