парализирана

В съня спях и четях книги. Преживявах ги, ставах техен герой и макар умът да оставаше отвън, аз бях там.

После Киро и Севи направиха с мен нещо. Казаха ми да си затворя очите и започнаха да ми разказват какво е да си парализиран. Като онази медитация в йогата - когато влизаш в подсъзнанието.
И аз наистина бях на количка, имах проблеми, нужда от линейка.
Страшно е да не можеш да ходиш, когато знаеш, че преди си можел.

edit: по повод книгите - съновникът казва "четеш ли книга насън, наяве ще се веселиш", хахахаха :-)

ераг се грижи за мен

Явно Ераг искаше да ми каже нещо за храната.
Водеше ме за ръка при разни хора - негови приятели и познати от целия свят, които ми разказваха личните си истории. Заведе ме даже при ей тази мацка. Стояхме в кухнята с нея и майка й и те ми споделиха за зеленчуците. Вече не помня, но си казвах брей.

А Ераг беше толкова добър и търпелив. Водеше ме и ме оставяше при прекрасните си приятели. Нищо не ми налагаше, само ме оставяше да слушам.

Беше клекнал, когато усетих колко много любов има в цялата работа. Неведох се да го прегърна и го целунах по челото.

имейл на свети валентин, хаха

От предната вечер: сънувах, че получавам имейл от пуерториканеца. Спомням си как бавно четях думите и пред очите ми изникваше самият той - как ги казва. Толкова негови думи! На английски, нали. Това много ме впечатли. Иначе писмото беше прекраасно! Мило и любовно.

В страхотно сладко състояние се събудих.
Вярвам, че той наистина ми е пратил нещо.

2

Сънувах, че съм в Ню Йорк за два дни. Ераг не беше там, но аз си знаех, че това е неговият град. Толкова много неща исках да видя и направя (да се кача на Empire State!), а времето ме притискаше. Всъщност само се мотаех и казвах, че няма никакво време за мотаене.

Сънувах и че са ми хакнали блога. Не този, а другия. Някой беше изтрил всичко и беше сложил снимки като моите, но с други хора. Не можех да повярвам, но не се натъжих. Аз не съм това, со което се описвам, казах си в съня.

hold me, thrill me, kiss me, kill me

Сънувах архитекта. Държахме се за ръце, той ме водеше при студентите. Не помня подробности, а усещането - ръцете му бяха топли и нежни.
Смешното е, че си спомянм колко бели бяха на пипане. :-)