Явно Ераг искаше да ми каже нещо за храната.
Водеше ме за ръка при разни хора - негови приятели и познати от целия свят, които ми разказваха личните си истории. Заведе ме даже при ей тази мацка. Стояхме в кухнята с нея и майка й и те ми споделиха за зеленчуците. Вече не помня, но си казвах брей.
А Ераг беше толкова добър и търпелив. Водеше ме и ме оставяше при прекрасните си приятели. Нищо не ми налагаше, само ме оставяше да слушам.
Беше клекнал, когато усетих колко много любов има в цялата работа. Неведох се да го прегърна и го целунах по челото.
петък, февруари 15, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар