събота, януари 26, 2008

а някой кара

Много често сънувам, че карам колело напоследък. Съновникът казва, че ще успея да завърша започнатото и че ще изпреваря конкурентите си в работата и бързо ще стигна целите си.
Забелязвам обаче, че това не е съвсем моето колело. Много е раздрънкано, скърцащо, малко страшно е да се кара даже.
(Което очевидно не ми пречи.)

вторник, януари 22, 2008

чуване

Преди време ми се случи да вляза в друг свят чрез помирисването, а сега - чрез чуването.

Бях на някакъв концерт, а вокалите бяха двама. Гласовте им обаче не се връзваха. Не знаех защо, но затворих очи и се опитах да разбера.

тук съм

Иха, как обичам да спя през деня. Вчера го направих за първи път от доста време насам. :-)

Сънувах, че пушим и всичко става различно. Бяхме в малък град, всички останаха в къщата, а аз и Акси излязохме на разходка. Мястото беше толкова впечатляващо, като от книжките. Бях развълнувана, но тя не ме разбираше.
Прииска ми се да споделя с архитекта, но се сетих, че той остана в къщата. Влязох в един кръг на съзнанието - "Ах, колко много го обичам! И как искам да бъдем заедно! Ама колко съм лоша, той стои самичък, веднага отивам да го взема!"

И изведнъж го видях - стоеше на няколко метра от мен, прекрасен и сияещ. Някак разбрах, че беше проследил целия кръг на преживяването ми. Той знаеше.
Очите му ме погълнаха. "Тук съм", сякаш каза, "няма защо да ме търсиш, аз съм тук"

Прегърнахме се и телата ни изчезнаха. Изчезна идеята за нас, хората; за аз и той, Бистра и архитекта. Един космос ни се случи и ние бяхме там и ни нямаше. Целунах го по врата и той ме целуна по врата; това не беше просто целувка с устни, беше "ах, толкова много те обичам!"

Продължихме разходката и вече бяхме едно цяло, една чудна хармония.

петък, януари 18, 2008

на горния етаж

Земята ме ядоса, затова полетях. Първо лекичко нагоре, идеи над земята. После по-нависоко - кръжах безцелно около дърветата. Бяха толкова красиви! С нежни листенца, клонки, зелени, жълти, червени. Минавах покрай тях и ги милвах с пръсти - така ги обичах! Виждах цялата божествена красота, изразена с природа.
(nature vs. culture, снощи го прочетох)

Летях все нагоре и нагоре, земята ми ставаше все по-далечна. И после - после стигнах края на небето. Ударих се в тавана един вид. Докоснах го с пръсти - да, наистина беше таван. Намерих едно ъгълче като на стара сграда, където таванът не е ъгъл 90о, а има някакъв орнамент. Докоснах го и в този момент усетих всичко толкова съвършено. Любовта и разбирането ми ме отведе в друг свят. Като Алиса и заешката дупка, помислих си тогава. А всъщност Джак и бобеното стебло е по-подходящо сравнение. Качих се на горния етаж на света. :-)

Оказах се в един коридор. "Ююху! Качих се!", не спирах да се радвам. Имаше бели стени, шарени неща по рафтчетата и стълбички. Вървях, вървях и никого не срещах. Стигнах врата и директно излязох. Оказах се във филм. Тогава знаех кой е - стадиона от Първия епизод (дано не греша), където си правеха състезание. С всички миризми, герои, спомням си даже светлината.

Уплаших се, защото аз нямах право да бъда там. Явно бях мъж, защото видях своя брат-близнак, който, спомних си в съня, избяга от Земята преди години. Той ме видя и някак ме покри. Престорих се на него. Въпреки всичко, което се беше случило, ние пак бяхме отбор и се пазехме един друг.

четвъртък, януари 17, 2008

четене

Снощи си легнах много късно след аадски дълъг приказен ден (намиг към всички замесени :-)). Тялото ми жадуваше за сън и някак много бързо ми се случи - то заспа, а умът остана буден.

Всъщност това е забавно, защото можеш да се наблюдаваш. Можеш да говориш насън, да се движиш, да отваряш очи без да се събуждаш. През цялото време в главата ми се въртеше една песен, забравих коя точно, но една от evergreen-ите.
И друго много забавно си спомням - четох насън. Така, както чета и наяве - бувквално влизам в текста. Думите престават да бъдат просто думи, те са вратичка към един друг свят.

~~~

Вчера пък сънувах, че съм в магазина, там са и Искър и архитекта. Подават ми една малка квадратна книжка и аз зачитам. Беше поема, писана специално за мен (но това го знаем само ние двамата). Четях и се обръщах към архитекта, който ми намигаше - беше я написал така, че само аз да разбера - някакви наши мили малки случици, разговори и метафори. Смеех се с цяло гърло и бях толкова щастлива.
Той също - спомням си очите му. :-)

петък, януари 11, 2008

съновник

Виждам, че има една постоянна бройка хора, които всеки ден проверяват писала ли съм тук, а аз все не го правя.

Вчера получих прекраасен dream kit - истинска писалка, хихи, колко вълнуващо, тефтерче с Ван Гог, където да записвам, и проверен съновник. :-)

Вчера с човека, който ми направи горния подарък, дълго мислихме за торти. (Приготвям нещо и deadline-ът е утре. :-)) Той каза, че сигурно цяла нощ ще сънува торти и това ме разсмя.

Да, обаче се случи на мен. :-)
Хрумна ми някаква гениална идея и в съня си казах, че непременно трябва да запомня. (за съжаление не :-))

идея велика ако ти хрумва в съня, значи трябва по-малко да занимаваш околните със собствените си проблеми и преживявания

(нацуп)