С Милена се разхождахме в някакъв увеселителен парк. Приказвахме си нещо и изведнъж пичът до нас ни погледна усмихнато и попита: "Българки ли сте?"
Имаше прекрасна тъмна кожа и зелени очи, много зелени. Представи се, казваше се Явор, и тримата продължихме напред. Българският му беше ужасен, правилен граматически, но звучеше много зле. С мъка разбирах какво казва. Поисках да му кажа нещо, да попитам ли, да отговоря ли, не знам, но най-естественото нещо, което ми дойде, не беше да отворя устата си, а да подуша рамото му. Беше толкова удобно, точно на нивото на носа ми, той ми вървеше от лявата страна.
Изведнъж потънах в аромата му.
Не знам как да разкажа случилото се, но беше прекрасно - общувах с него само чрез носа си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
боже, ти си го срещнала! аз познавам това момче ;)
моля?!
ми знам ли, може да е чисто съвпадение, но просто докато четях и всяка дума беше с по едно парченце лего по-близо до целия образ в главата ми ;)
висок, тъмнокож и зеленоок явор, който мирише приятно ;)
беше ли му щръкнала косата? ;)
Публикуване на коментар