един кучешки живот

Целият сън беше един текст, който пишех. Започваше така: Хората, които като малки искаха да им купят кученце, порастнаха. Сега кученцата вече умират. Толкова много време мина. Един кучешки живот.

Съни умираше. Все едно не умря вече преди две години, хаха.

you can run but you cannot hide

По някакъв повод - рожден ден ли, какво - имаше среща на тримата. Беше прекрасна вечер, толкова мила и щастлива, както едно време. После обаче стана време да си тръгваме и Васко каза "Ее, хора, толкова се радвам, че пак ще се срещаме често."
"Хм?", повдигнах вежди, "няма Васко, не може да се преструваме, че онова не се е случило, няма как просто, аз скоро няма да те видя пак."

Тръгнахме си и после той започна да ме следи с лоши мисли. Беше нощ, той носеше черен шлифер и беше толкова страшен. Вървях уплашена и се мушнах в една пряка. Усетих, че още ме следи и се скрих в ъгъла при едни кучета. Чух гласовете им - две момчета - "Абе къде изчезна тая, нали тук зави току-що?"

Познах Васко и Цецко-Пецко и излязох от тъмното. Знаех, че вече не е страшно. Скарах им се много да престанат да ме следят и плашат.