събота, октомври 04, 2008

you can run but you cannot hide

По някакъв повод - рожден ден ли, какво - имаше среща на тримата. Беше прекрасна вечер, толкова мила и щастлива, както едно време. После обаче стана време да си тръгваме и Васко каза "Ее, хора, толкова се радвам, че пак ще се срещаме често."
"Хм?", повдигнах вежди, "няма Васко, не може да се преструваме, че онова не се е случило, няма как просто, аз скоро няма да те видя пак."

Тръгнахме си и после той започна да ме следи с лоши мисли. Беше нощ, той носеше черен шлифер и беше толкова страшен. Вървях уплашена и се мушнах в една пряка. Усетих, че още ме следи и се скрих в ъгъла при едни кучета. Чух гласовете им - две момчета - "Абе къде изчезна тая, нали тук зави току-що?"

Познах Васко и Цецко-Пецко и излязох от тъмното. Знаех, че вече не е страшно. Скарах им се много да престанат да ме следят и плашат.

2 коментара:

Анонимен каза...

абе кво се случи между вас? що не разкажеш:) аз бях шокирана, като разбрах, че вече не сте приятели.

Бистра каза...

не, не, няма да разказвам
не се обиждай, така реших - в нета повече подробности няма да излизат
само на най-близки приятели разказах, всички бяха шокирани, но малко разбраха и така аз видях, че някои неща не са за широка публика
още повече от непознати, нали разбираш
няма нужда от повече цирк