сряда, август 13, 2008

training day

Днес сънят беше голям. Един друг свят, където изпробваш истините, които знаеш.

И Пепси беше там. Спомням си не него, а неговия Здравко, който подрежда неща като за снимка и който обича и гали котетата наоколо. Всичко това ми се стори ниско в съня.

Бях заета да изпробвам други неща.

Бяхме тълпа от души, която бавно и методично се изкачваше към върха. Аз обаче избрах друг път, тръгнах по коридори и стълбища. После полетях и стигнах до най-горе. По-високо от мястото, за където се бяхме запътили. Дали ще умра, ако скоча, попитах се и направих стъпката надолу. Е, умрях. Осъзнах го и видях, че съм (без)смъртна.

После започнах отново.
Исках да проверя дали жената е жена на мъжа, въобще как работи тази връзка.

И много други неща имаше, за съжаление не помня. Обаче ми хареса това сбито виждане за различните животи.

моето бебе

Преди няколко дни се събудих от болка.

Сънувах, че съм бременна, вече към 8-9 месец. От пъпа ми течеше кръв. Спомням си колко осъзнато чувствах корема си отвътре. Връзката с бебето. Пъпната връв ми носеше ужасна, ужасна болка.
Асен се появи и каза да не се тревожа. Бременността на жена му била подобна. Вече така се раждали новите бебета. Такова - очевидно - носех и аз. Хубаво било. Бебе на ново еволюционно ниво.

Събудих се и ужасно ме болеше. Разказах на Боби в полусън. Той ме прегърна.