вторник, октомври 30, 2007

много

Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.

Много Милена напоследък.

неделя, октомври 28, 2007

стоте процента

Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.

Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.

100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.

четвъртък, октомври 25, 2007

ерааг!

Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)

грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(

вторник, октомври 23, 2007

архитекта сменя професията си

Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.

събота, октомври 20, 2007

умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.

понеделник, октомври 15, 2007

аз ли съм или не съм

Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?

четвъртък, октомври 04, 2007

аз

В йогата има една практика, чиято цел е да видиш себе си отстрани.
Снощи направих това насън.

вторник, октомври 02, 2007

мъж

Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.