Историята беше свързана с ръцете ми, по които имаше знаци - точно по средата на дланите по четири точки една над друга. И това беше свързано с лапите на някакъв лъв, който преследвахме и се опитвахме да снимаме.
С Теди закъснявахме за час по литература. Влетяхме и застанахме до вратата. Шаламанова ни погледна много лошо - "Ще се оправдавате ли?"
Теди понечи да каже не, но аз взех думата.
"Да, госпожо, ще ви разкажа!"
Явно обаче много искрено го направих, защото Шаламанова скочи от стола и започна да се смее по детски и да се чуди къде да си сложи ръцете от детска свенливост.
Оттам и аз започнах да се смея и беше толкова хуубаво. :-)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар