четене

Снощи си легнах много късно след аадски дълъг приказен ден (намиг към всички замесени :-)). Тялото ми жадуваше за сън и някак много бързо ми се случи - то заспа, а умът остана буден.

Всъщност това е забавно, защото можеш да се наблюдаваш. Можеш да говориш насън, да се движиш, да отваряш очи без да се събуждаш. През цялото време в главата ми се въртеше една песен, забравих коя точно, но една от evergreen-ите.
И друго много забавно си спомням - четох насън. Така, както чета и наяве - бувквално влизам в текста. Думите престават да бъдат просто думи, те са вратичка към един друг свят.

~~~

Вчера пък сънувах, че съм в магазина, там са и Искър и архитекта. Подават ми една малка квадратна книжка и аз зачитам. Беше поема, писана специално за мен (но това го знаем само ние двамата). Четях и се обръщах към архитекта, който ми намигаше - беше я написал така, че само аз да разбера - някакви наши мили малки случици, разговори и метафори. Смеех се с цяло гърло и бях толкова щастлива.
Той също - спомням си очите му. :-)