на горния етаж

Земята ме ядоса, затова полетях. Първо лекичко нагоре, идеи над земята. После по-нависоко - кръжах безцелно около дърветата. Бяха толкова красиви! С нежни листенца, клонки, зелени, жълти, червени. Минавах покрай тях и ги милвах с пръсти - така ги обичах! Виждах цялата божествена красота, изразена с природа.
(nature vs. culture, снощи го прочетох)

Летях все нагоре и нагоре, земята ми ставаше все по-далечна. И после - после стигнах края на небето. Ударих се в тавана един вид. Докоснах го с пръсти - да, наистина беше таван. Намерих едно ъгълче като на стара сграда, където таванът не е ъгъл 90о, а има някакъв орнамент. Докоснах го и в този момент усетих всичко толкова съвършено. Любовта и разбирането ми ме отведе в друг свят. Като Алиса и заешката дупка, помислих си тогава. А всъщност Джак и бобеното стебло е по-подходящо сравнение. Качих се на горния етаж на света. :-)

Оказах се в един коридор. "Ююху! Качих се!", не спирах да се радвам. Имаше бели стени, шарени неща по рафтчетата и стълбички. Вървях, вървях и никого не срещах. Стигнах врата и директно излязох. Оказах се във филм. Тогава знаех кой е - стадиона от Първия епизод (дано не греша), където си правеха състезание. С всички миризми, герои, спомням си даже светлината.

Уплаших се, защото аз нямах право да бъда там. Явно бях мъж, защото видях своя брат-близнак, който, спомних си в съня, избяга от Земята преди години. Той ме видя и някак ме покри. Престорих се на него. Въпреки всичко, което се беше случило, ние пак бяхме отбор и се пазехме един друг.