тук съм

Иха, как обичам да спя през деня. Вчера го направих за първи път от доста време насам. :-)

Сънувах, че пушим и всичко става различно. Бяхме в малък град, всички останаха в къщата, а аз и Акси излязохме на разходка. Мястото беше толкова впечатляващо, като от книжките. Бях развълнувана, но тя не ме разбираше.
Прииска ми се да споделя с архитекта, но се сетих, че той остана в къщата. Влязох в един кръг на съзнанието - "Ах, колко много го обичам! И как искам да бъдем заедно! Ама колко съм лоша, той стои самичък, веднага отивам да го взема!"

И изведнъж го видях - стоеше на няколко метра от мен, прекрасен и сияещ. Някак разбрах, че беше проследил целия кръг на преживяването ми. Той знаеше.
Очите му ме погълнаха. "Тук съм", сякаш каза, "няма защо да ме търсиш, аз съм тук"

Прегърнахме се и телата ни изчезнаха. Изчезна идеята за нас, хората; за аз и той, Бистра и архитекта. Един космос ни се случи и ние бяхме там и ни нямаше. Целунах го по врата и той ме целуна по врата; това не беше просто целувка с устни, беше "ах, толкова много те обичам!"

Продължихме разходката и вече бяхме едно цяло, една чудна хармония.