първи сън от Бела речка

Стояхме с някого на един балкон. Бяхме опряли коремите си на парапета. Наведохме се и фактически телата ни висяха наполовина. Каза ми да се опитам да заспя в тази поза.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."

Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.

back in school

Върнах се в училище.
Но не в моето, а чуждите спомени за това, което е било училището. В спомените, които си мисля, че Ива Гигова има за 15-то. (а това може въобще да не е така)

молове

Този е от преди няколко дни:
Срещу нас строяха нов мол и го обединяваха с предишния, получи се една огроомна лъскава отвратителна сграда. Само бетон, не бяха посадили нито едно дръвче, никъде нямаше тревичка и цветенца.
Стояхме отпред с не помня кого и си говорехме за екология. Аз плачех с глас. Толкова ми беше тъжно, че хората са толкова глупави, че не мислят дори 5 години напред.
Плачех неутешимо, спомням си единствено мъката.