здравей, ераг!

Не бях сънувала Ераг от ужасно много време. Онази вечер се оказахме на един чин в училище. Ах, така си се зарадвахме! Много любов и щастие изпитахме - доближихме се усмихнати и потъркахме носове.
Там беше класната ни от 8 клас. Бедната - пак правеше грешки и се червеше на дъската. До нас беше Малин, говореше ни глупости и се смееше.
Щяхме да правим изпит по английски. Ераг държеше тестовете и се усмихваше щедро - беше ясно, че той ще решава, а аз ще преписвам.

Истинският телефон звънна. Знаех, че е Боби - бяхме се уговорили да ме събуди около обяд. В просъница му се разсърдих - "Нее, остави ме още малко с Ераг!"

вас вас три

Постоянно сънувам Васко. Почти всяка вечер. Често кошмари. Говорим по телефона, в по-редки случаи се виждаме. Измъчва ме всичко това.

"Няма ли да забравиш тази история?", пита сутрин Боби, когато му разказвам какво съм сънувала.

Как да забравя?