следобеден любовен сън

До стария театър имаше едно любимо магазинче, откъдето обичах да си купувам сладкиши. Беше дълго и тясно, но много светло и приветливо. До вратата имаше малко щандче с детски книжки - Книга за джунглата, Аристокотките, Мечо Пух. Понякога си купувах такива с разни занимателни задачки - свържи точките, реши кръстословицата и подобни. Забавлявах им се от сърце.

Собственик на магазинчето беше Асен. Но май имаше друго тяло, защото в началото не се познахме.

Понеже ходех често, се сприятелихме. Помагах му в подреждането на книжите, в поръчките на вафлички, оставах при него след работното време, докато затвори магазина. После го изпращах до гарата, откъде той взимаше едно странно превозно средство - нещо средно между колело и лифт. Возеше го до вкъщи, него и голямата раница, с която не се разделяше.

Един ден се промъкнах отзад, където видях подредени стари червено-черни снимки. Майка му и баща му. Той и Краси на сватбата. От 2000 година. Изчислих в съня, че сега сме 2009 и не е възможно да са се оженили толкова отдавна, но въпреки всичко снимките стояха с цялата си тежест и доказваха. Приказвахме си много и за Део, измисляхме му изненади.

Във времето си се припомнихме и ужасно се обикнахме. Смеехме се и се прегръщахме по цял ден. Едни такива много мили и светли бяхме. Любовта в сърцата ни премахваше всички граници и бяхме едно - във всички малки - хубави и лоши - ежедневности и всички големи космичности.