семейна Коледа

Сънувах Коледа като по американските филми - събира се цялата рода, спорове, недоразумения, глупости.
Хем беше адски забавно, хем доста изнервящо...

Срещнах Ралица в асансьора и тя почна да се оплаква как заваляло сняг, какъв ужас, точно на Коледа, ебаси, все нещо лошо ще се случи.
Усетих огромен гняв към всички хора, които все се оплакват и все са недоволни.

в едно (друго) балонче

Цял ден се чудя дали да го напиша, защото колкото повече време минава, толкова повече се съмнявам в случилото се.
А то беше толкова силно.

Имаше огромно градинско парти с пияни хора, появи се Пепси, всичко беше толкова естествено, попаднахме в друг свят, всичко ми се изясни.

Мисля, че снощи се просветнах.

as good as it gets

Мъничко предистория:
Случи се нещо много хубаво, вървях и се смеех, шофьорът в маршрутката си пукаше кокалчетата в такт с Baby I Love Your Way, върнах се вкъщи, в мен беше пролет, отворих всички прозорци и освен въздух, влязоха други енергии...
Легнах на леглото на нашите, слънчицето ме прегърна.

И сънувах...

Понеже напоследък се усетих, че губя моментите, в които заспивам и в които се будя, а преди ми бяха много хубави - точно на границата на другия свят, толкова спокойни и сигурни... А сега ги няма, загубила съм ги. Много мислих за това последните дни.

И така, легнах на слънчице и заспах.

Сънувах как се будя, как усещам връзката, как всъщност съм някъде другаде. Докосвам света тук, но всъщност още не съм съвсем в него. Потърках очи с ръце, но това не бяха моите ръце, моите бяха другаде. Сигурно още по пътя.
Светли седна до мен и ме попита как върви, постигам ли нещата, които искам. А отговорът беше толкова ДА, и аз така се зарадвах, че политнах. Той разбра и започна да смее от щастие.

Все още не съвсем в този свят, отидох в кухнята, където бяха и нашите. Взех шепа орехи и ги лапнах.
Въпреки това сетивата ми работеха както никога досега, усещах въздуха по кожата си, изпитвах невероятно удоволствие от това да стоя права до мивката и да ям орехи.

Взимах от живота точно толкова, колкото ми трябваше, като ми трябваше точно толкова, колкото получавах.
Съвършено.

Еленко

Сънувах Еленко - мил и прекрасен.

първо, второ и трето място?

Час на Шаламанова. С Теди си говорихме и госпожата ми каза да се преместя на първия чин.
Междучасие. Теди ми показва, че в шкафа отзад има малка библиотека, дивим се и Тиодора взима няколко книги и слиза надолу.

"Взе 5 книги. Къде отиде сега, ще ми ги върне ли?", пита Шаламанова.
"Еее, естествено, спокойно, сега ще дойде", уверявам я аз.

Минава много време, но Теди не се връща. Чакаме, чакаме...

Влиза и носи на Шаламанова 4 книги.
"Но ти взе пет! Къде е граматиката?", чуди се Шаламанова.
"Ами... Госпожо....". Гледа виновно и се изчервява.
"Откраднала си я?", ококорва се тя. "Защо не ме попита, щях да ти я дам назаем, можеше да си я потърсиш да си я купиш. Не знах, че толкова много обичаш граматиката..."

Излизам от стаята. Теди беше откраднала книга от Шаламанова. Бях потресена.
В коридора срещнах учителят куче. Голямо черно куче, което от няколко месеца преподаваше в нашето училище. Шегуваше се с децата и те го обичаха. Точно когато го видях, си приказваше с класната. Махнах им.

Вече навън, вървях по Цар Асен и летях. Кратки изтощителни "полети" по минутка-две. Влагах много енергия, за да се издигна над земята, но много бързо се уморявах.
Беше ми тъжно заради това, което направи Теди.

Изведнъж стана много тъмно, заваля.
Свих наляво по една от преките, пред мен вървяха три момичета и търсеха къде да се скрият от дъжда. Реших, че няма да има проблем да ида с тях.
Те си намериха една хралупа, бърлога, не знам какво беше. Чувствах го като тясно сухо място.
Влязох при тях и те ме посрещнаха така, все едно са ме чакали. Бяха хубави, много хубави момичета с блестящи очи.

Бурята премина и отвън се появи един орел, който каза да летим след него. И четирите се стараехме, махахме силно с ръце/криле, но не помръдвахме. Вложих цялата си воля, сила, енергия, но резултат нямаше.

На улицата (пряката на Цар Асен) се появи учителят куче.

Ще го обясня така, както го видях - две подпори на около 50 метра една от друга. В горната им част - преметнат цветен ластик, така че да образува улей.

Няколко такива "улея" по цялата дължина на улицата, на края на първия седеше кучето.
Оказа се, че това са части от пътя, който води към нирвана. През колкото повече неща минеш като емоции и преживявание, толкова по-напред вървиш. И като стигнеш накрая на някоя "част", трябват усилия, за да прескочиш на другата. И така, напред и все по-напред...

Е, ние прескочихме на втория "улей" и там ни чакше един дядо в бяла дреха. Показа ни някакви образи - какви сме били и какви сме сега.

Продължавахме напред.

После момичетата изчезнаха.

Стигнах последната част, след нея имаше само огромна бяла светлина. Порещна ме красив човек, когото познавах, но не знаех откъде. Усмихна се, разказа ми някакви неща.
За съжаление помня само откъслечни фрази, но ясно си спомням как изброи любимите ми филми (Плажът, Обичайните заподозрени, Усещане за жена, Хотел за милион долара, etc), като сложи номера отпред и каза: "Първите три не са сред тези. Още не си ги гледала. Но ще ги видиш, когато идеш там." (и с глава посочи голямата бяла светлина)