Мъничко предистория:
Случи се нещо много хубаво, вървях и се смеех, шофьорът в маршрутката си пукаше кокалчетата в такт с Baby I Love Your Way, върнах се вкъщи, в мен беше пролет, отворих всички прозорци и освен въздух, влязоха други енергии...
Легнах на леглото на нашите, слънчицето ме прегърна.
И сънувах...
Понеже напоследък се усетих, че губя моментите, в които заспивам и в които се будя, а преди ми бяха много хубави - точно на границата на другия свят, толкова спокойни и сигурни... А сега ги няма, загубила съм ги. Много мислих за това последните дни.
И така, легнах на слънчице и заспах.
Сънувах как се будя, как усещам връзката, как всъщност съм някъде другаде. Докосвам света тук, но всъщност още не съм съвсем в него. Потърках очи с ръце, но това не бяха моите ръце, моите бяха другаде. Сигурно още по пътя.
Светли седна до мен и ме попита как върви, постигам ли нещата, които искам. А отговорът беше толкова ДА, и аз така се зарадвах, че политнах. Той разбра и започна да смее от щастие.
Все още не съвсем в този свят, отидох в кухнята, където бяха и нашите. Взех шепа орехи и ги лапнах.
Въпреки това сетивата ми работеха както никога досега, усещах въздуха по кожата си, изпитвах невероятно удоволствие от това да стоя права до мивката и да ям орехи.
Взимах от живота точно толкова, колкото ми трябваше, като ми трябваше точно толкова, колкото получавах.
Съвършено.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар