пресечна точка

Минутките, когато се будя едновременно от музика, аларма на телефон и вътрешен глас: "буди се, буди се!", са чудесни.
Пресечна точка между трите живота. :-)

y ur life could save anOther

Бяха се събрали суупермного хора и попълваха с чавки таблички какво искат след смъртта си - разни неща за погребението, как да бъдат облечени, каква музика да звучи, колко гости да има, ала-бала.
Накараха ме и мен, но аз се опъвах и избягах.

Все пак ме върнаха и се оказа, че наистина трябва да го направя, та вместо да чета 100 страници и да слагам чавки, написах декларация: "Аз, долуподписаната Бистра Иванова, ЕГН еди-какво-си, декларирам, че..."
Просто написах, че искам да дарят органите ми и толкова, че другото няма значение.

* заглавието идва от плаката на тази рекламна кампания.
(via Антония)

замък с призраци

Сънувала съм го и преди този замък, качиха ни в асансьор и ни водиха горе.
Сега обаче бях вътрешен човек, разбрах откъде идват призраците и че всъщност призраци няма - всичко са само трикове. И група актьори.

Нахлуха войници, които искаха да срутят замъка, да убият президента му. Ние бягахме, не дишахме от страх, преследвахме, бяхме преследвани.
Осъзнах, че самият замък е построен около един дъб, откъдето си късаме лешници. (Както онзи атракцион на DisneyLand в Animal Kingdom)

Скрихме се в една зала на последните етажи, една жена много се беше уплашила и аз я гушнах и я сложих да легне на коленете ми. Заприказвахме се и аз почти я забравих, наведох се да я целуна и изведнъж осъзнах, че това е нослето на Съни.

После избягахме от замъка, изоставихме го, не знам какво се е случило с него.
Ако в някой друг сън пак се появи, значи всичко е наред. :-)

"Очи на синьо куче"

Севи ми препоръча този разказ на Маркес.
И той страшно раздвижи връзката между двата живота, имах много силно преживявне как осъзнавам, че сънувам без да сънувам. Гледах крака си под определен ъгъл и знаех, че това е връзката към съня. Хм.

огледало

Бяхме на някакво странно място, нощ с луна, щурци и всичко останало, пълно спокойствие, Шаламанова се въртеше нагоре-надоу и се обаждаше по телефона.

Аз говорех нещо и изведнъж Папи ме погледна и в очите му видях нещо голямо. Започна да крещи, да ме прегръща и целува. "Ти си аз, ти си аз, ние сме напъълно еднакви!"
Този път той го видя, а аз - не. Въпреки това ми беше тооолкова хубаво, защото го знаех от преди.

:-) Ей, колко беше хубаво!

После си говорихме, че той е на 32 и пресмятахме на колко съм аз и се оказа, че съм на 45. :-)
След това вече бяхме много уморени и си легнахме, но Папи искаше заедно. Тогава осъзнах, че не сме хора, а кучета! Сгушихме се един в друг, но аз не можех да заспя от радост. :-)