огледало

Бяхме на някакво странно място, нощ с луна, щурци и всичко останало, пълно спокойствие, Шаламанова се въртеше нагоре-надоу и се обаждаше по телефона.

Аз говорех нещо и изведнъж Папи ме погледна и в очите му видях нещо голямо. Започна да крещи, да ме прегръща и целува. "Ти си аз, ти си аз, ние сме напъълно еднакви!"
Този път той го видя, а аз - не. Въпреки това ми беше тооолкова хубаво, защото го знаех от преди.

:-) Ей, колко беше хубаво!

После си говорихме, че той е на 32 и пресмятахме на колко съм аз и се оказа, че съм на 45. :-)
След това вече бяхме много уморени и си легнахме, но Папи искаше заедно. Тогава осъзнах, че не сме хора, а кучета! Сгушихме се един в друг, но аз не можех да заспя от радост. :-)