на гости по домовете

Пак трима, но този път аз, Васко и Ива Гигова.

Нахлуваме в домове, хаха, не с цел обир или сплашване на обитателите. Просто за забавление, беше толкова, толкова весело. :-)
Винаги на втория етаж, скачахме от земята (като в Ямакаши, хаха) и влизахме през отворени прозорци, дебнене, криехме си раниците, важните неща като документи, очила и друи такива - под кърпичка невидимка. :-)

В първата стая си оставяхме багажа, после или през прозореца, или през коридора - в другите стаи. Шпионирене с огледалца през ключалките и други такива. Маскирахме се, мислехме някакви тактики, ужасно весело! :-)
Е, до момента, в който нещо не се обърка, есетествено. :-) Макар че... :-) Хаха, тогава няма време да се мисли и всичко става много бързо и много естестено. :-)

Последият "взлом" (преди да Васко да ме събуди) намерихме една много готина къща, влизаме в първата стая и се оглеждаме, навсякъде тихо, радваме се, че май сме сами. Излизам в коридора и заварвам някакъв пич да спи на земята в спален чувал, паника, скочих върху гърдите му и сложих ръка върху устните му.
"Тихо, тихо, не сме крадци, нищо лошо не правим, моля те, тихо!"
Вкарахме го в стаята и той разказа, че снощи в този апартамент е имало купон, супер-много нови хора, той също е един от гостите и не се познава с домакина. Уговорихме се да ни представи за негови приятели, все едно ни е довел с него снощи, искахме да се запознаем със собственицте. :-)
Адски се зарадвахме, май за първи път не се налагаше да се крием, не знам всъщност, но много се зарадвахме. :-) Седнахме в кухнята, приказвахме си, домакинът се оказа ебаси тъпака, пратихме го да купи трева от малка немска телекомуникационна компания, той се обажда: "Абе пичове, тук няма такова нещо..." "Как да няма, ти чуваш ли се? Потърси малко!"