много сън(ища)

Един мъж говореше с Йошка и аз отидох при тях. Той спря разговора и ме погледна, в този момент се сетих, че това е човекът, който ме е научил да летя. :-)
И той сети коя съм и беше много хубаво, че се видяхме. :-)

*

После сънувах, че няколко момчета осъзнаха нещо много важно по едно и също време, вече забравих как и защо, появи се и Пепси, открието ги обедини и станаха много силни заедно. Предаваха го на другите чрез едно одеяло.
Боже, как звучи, а беше толкова простичко и логично. :-)

*

Последният сън от снощи, който си спомням, беше малко преди да се събудя за последен път (към 5 и нещо вече) и може би затова ми е най-ясен. :-)
Имах си ново куче, пак кокерче, и го изведох в градинката до нас. Бях с жълтите очила и светът беше много слънчев, вървях си и изведнъж видях Ераг да седи на една пейка. В този момент през главата ми минаха много неща: знаех, че Съни не е мъртва, а сме я дали на едни роднини да я гледат и сега Ераг я извежда; знаех колко ще му е неприятно на Ераг да ме види и затова се обърнах да търся кофа. Но той ми махна. А се направих че не го виждам.
Обаче видях Съни и отидох да я гушна. Главичката й беше толков малка, тя беше толкова, толкова крехка и сладичка, целувах я дълго време и когато се изправих, видях Ераг до себе си.
"Какво правиш?"
"Нищо."

Заедно отидохме до кофата, после пресякохме и аз гушнах Съни, тя ми каза, че е 53-годишна баба, че всичко е наред, ала-бала.
Видях небето - беше на перфектни правоъгълници в различни нюанси на синьото и лилавото, приличаше на витраж, толкова красиво. Хванах Ераг за ръката, за да му го покажа и в този момент осъзнах абсурдността на ситуацията, студенината и нелюбовта.

Пак гушнах Съни и тя каза: "Споко!"