В едно грамадно страшно имение с хиляди изненади, съвсем самички, зима (като в "8 жени"), домакинът беше зловещ като Лемъни Сникет.
Нападнаха ни добермани, един за малко да ме изяде, трябваше да му дадем една семка, която отново го прави мило кученце.
Чудехме се дали домакинът няма лаборатория за наркотици на последния етаж, където беше забранени да ходим. Но ние отидохме и се оказа гадно соц жилище с мокети и стари дивани.
Аз отново отбягвах Ераг, но този път той се разсърди защо не му обръщам внимание.
неделя, юни 18, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар