до него

Преди няколко дни за първи път спах при Здравко.
Всъщност и двамата не спахме много.

Аз само прескачах от сънищата към първия живот и го будех с въпроси, изникнали в поредния сън: "Какво е Монтевидео?", "Сънищата имат ли заглавия?", "Чука ли ме отзад докато спях?"

И имах много хубави преживявания насън, много неща се изясниха, но ги забравих, разбира се.

оставям гроздето, викат ме

Сънувах, че със Севи и Васко си седим и ядем грозде, спомням си всяка чепка, всяко развалено зрънце.
Васко разказваше за едно свое преживяване с куче, за което знам от будния живот. Той разказваше развълнувано, но аз забелязах, че всичко влиза в ума и си изкривява и го предупредих да внимава.

В този момент телефонът ми звънна. Истинският телефон.

Усетих как оставям гроздето и преминавам от единия свят в другия, за да вдигна.
Беше мама.

Когато затворихме, усетих онази болка в сърцето.

нещо

Бях в час на Шаламанова и знаех, че те подозира нещо! :-)

от един сън в друг

В съня си намерих тефтерче, където в друг сън си бях записала нещо, което напълно бях забравила. Но виждайки тефтерчето, веднага се сетих за цялата случка.

мушица

В съня си си казах: "Боже, това наистина се случва!"

Целувах и гушках Съни, протягах ръце към нея, знаех как точно би реагирала тя. Дръпна се, когато хванах муцунката й с две ръце, за да я цункам.

Та снощи наистина, наистина бях със Съни. :-)
Тя си е същата малка мушица. :-)