Сънувах, че със Севи и Васко си седим и ядем грозде, спомням си всяка чепка, всяко развалено зрънце.
Васко разказваше за едно свое преживяване с куче, за което знам от будния живот. Той разказваше развълнувано, но аз забелязах, че всичко влиза в ума и си изкривява и го предупредих да внимава.
В този момент телефонът ми звънна. Истинският телефон.
Усетих как оставям гроздето и преминавам от единия свят в другия, за да вдигна.
Беше мама.
Когато затворихме, усетих онази болка в сърцето.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар