Със Севи излязохме от театъра и отвън срещнахме Миленчето и Роси от стария клас. Заприказвахме се и след малко Севи ми се обади (дори не бях забелязала, че я няма): "Бисе, утре ставам рано, затова отивам вкъщи да спя."
Разпитвах Миленчето за сватбата, тя не отговаряш с много голяма охота, но все пак измъкнах някакво инфо.
"Сега ти го играеш кифлата, която после ще разказва на всички, нали?", попита ме направо. Засмях се и признах, че точно такъв е случаят.
И още неща си говорихме, но не помня.
Във всеки случай нямам чувството, че това беше сън.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар