Стояхме с някого на един балкон. Бяхме опряли коремите си на парапета. Наведохме се и фактически телата ни висяха наполовина. Каза ми да се опитам да заспя в тази поза.
"Защо?", попитах.
"За да може, като се събудиш, наполовина висяща и с реален риск да паднеш, да осъзнаеш, че всичко това е само сън. И никога повече да не се страхуваш от каквото и да било."
Не помня дали се получи, но, като се събудих, осъзнах, че в съня си не се сетих, че аз всъщност сънувам.
Сънища в сънищата и подозирам, че този живот, който наричам истински, всъщност отново е сън. Тази мисъл ме гложди вече няколко месеца.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Lamento no entender el idioma... la verdad que estuve por alla en el 94 y me encanto... pero no puedo ni leerlo...
Saludos desde Buenos Aires...
превод?
съжалявам, че не разбирам езика. истината е, че бях там през 94-та и съм очарован. но не мога дори да го прочета.
поздрави от Буенос Айрес.
хахаха, севи, благодаря! :-)
права си:) нима животът ни тук и сега не е сън?:) сън, в който участваме ен-пъти подред, но със сменени роли и обстоятелства?:)сън, чиято цел е да ни научи на нещо, което ще ни помогне да осъзнаем реалността?:)
хубаво е да сънуваш:)
Публикуване на коментар