Аз съществувах, но сякаш живеех себе си през очите на архитекта. И в същото време имах и собствено съзнание, което виждаше нещата отвъд.
Вървях боса през една гора. Беше есен и килимът от листа нежно галеше краката ми. Беше топло и сухо. Вървях и се чувствах като в приказка.
"Ах, колко се радвам", помислих си, "че архитекта ме е измислил толкова хубава!"
