Беше като филм. На места участвах, на други просто няблюдавах. Семейна история като на Исабел Алиенде. Георги Лозанов беше главата на фамилията.
Имаше прекрасни моменти, които вече избледняха. Това, което остана, е уютното усещане за живеенето с доверие. Когато не докосваш с върховете на пръстите си, а с цяла ръка. Защото е топло и безопасно.
И бях бременна.
неделя, май 04, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар