неделя, май 04, 2008

сага

Беше като филм. На места участвах, на други просто няблюдавах. Семейна история като на Исабел Алиенде. Георги Лозанов беше главата на фамилията.
Имаше прекрасни моменти, които вече избледняха. Това, което остана, е уютното усещане за живеенето с доверие. Когато не докосваш с върховете на пръстите си, а с цяла ръка. Защото е топло и безопасно.
И бях бременна.

Няма коментари: