Бях на гости на архитекта, но по едно време той много се натъжи по някаква причина. Вече не ни беше добре заедно, стана време да си вървя. Опитах да се обадя на такси, но всички номера на таксита на света бяха изчезнали.
Той взе Съни на ръце, за да гледат през прозореца. Тя се наведе напред и се чу звук като в анимационно филмче - когато нещо се изплъзва от ръцете на Том примерно. Той я изпусна и тя полетя надолу.
"Това съм го сънувала и преди", помислих си.
Въпреки това беше страшничък момент. Погледнахме през прозореца и тя беше долу, цялата в кръв и почти залепена за плочките.
Той започна да се вайка, отнякъде се появи Светли и също се включи.
Аз знаех и скочих.
"Какво правиш, защо ще умираш и ти?!", извикаха в ужас.
Приземих се леко и я прегърнах. Тя отвори очи. Никой никога не умира. Нищо не е истинско. Само преминаваме от едно състояние в друго.
Катерех се по дърветата, летях и скачах.
Трудно беше да умираш. Човек има някакви резистентни сили. Не искаш да повярваш, че е възможно здравият разум да греши. Малко смелост и виждаш сам. Много смелост и виждаш сам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Тази смелост ми липсва. Все още вярвам, че животът свършва, че не ни е дадено да разберем смъртта и това, което е след нея - мисля, че то е илюзия и може би не може да се нарече "живот"? :)
Публикуване на коментар