Тези дни, предполагам чисто от температурите навън, имах хрема. Мислех си как непременно трябва да си направя един-два литра сокче от ябълки, моркови и цвекло. Идеята явно доста ме беше завладяла, защото вчера сънувах, че отивам на пазар за въпросните плодове.
Купих каквото трябва и радостна се качих в камиона, в който ме чакаше Севи. Беше един от онези стари сини камиони с открита каросерия, един дядо щеше да ни закара някъде си. Тъкмо потеглихме, когато аз внезапно се сетих, че съм забравила цвеклото си на паважа отвън. Скочих в движение и отидох да си го взема.
Намирахме се в стар каменен град с павирани стръмни улички. Видях цвеклото да ме чака недалеч, но тъкмо когато се доближих до него, то се търкулна по стръмното. Хукнах да го гоня, като междувременно Севи и дядото объркаха камиона, за да ме пресрещнат и вземат отново. Тичах, тичах след цвеклото и аха да го стигна, то сменяше посоката или увеличаваше скоростта.
Видях цялата ситуация като в стара комедия, чух даже весела италианска музичка, страшен саундтрак. Осъзнавах, че съм като във филм и трябва да спра да тичам насам-натам, но цвеклото само ми бягаше!
Събудих се и познайте какво направих! - отидох на пазар и купих ябълки, моркови и... цвекло! :-)
сряда, януари 14, 2009
четвъртък, януари 01, 2009
още четене
Сънувах снощи блога на zazie.
Зазеи пишеше - на кирилица и с разместени букви в края. Сериозен редизайн на сайта. Три различни колони на розов фон. Аха да зачета първата, тя скача и отива на мястото на третата. Намирам си изречението и - опа - тя пак се мести. Трите колони непрестанно менят местата си без ред.
Поядосах се, защото много исках да прочета какво пише!
Зачетох най-после, но беше друг текст. Някъде вътре от блога.
Един след друг вървяха стихотворение на един революционер български, на финала обаче се появява конкретен стих на Георги Господинов (когото преди обичах, но твърде недолюбвам в момента). Оттам осъзнавах какъв смотльо е той - колко му е смешно и дребно творчеството; самовгледано. Захваща сънят след това негово стихотворение, което - за рима - завършва с "девет зайци". Оттам се включва Виргиния Захариева, неин текст от последния й роман. С престорен детински глас подхвана: "Обичай ме - виж ме каква съм малка и сладка; и невинна - това къде другаде ще го срещнеш? Имам големи преживявания, цели откровения, Бог е близо и ще слезе при мен; обичай ме, обичай ме!"
Следваше критически текст на зазеи, дяволски добър. Забавлявах се и се възхищавах искрено.
Зазеи пишеше - на кирилица и с разместени букви в края. Сериозен редизайн на сайта. Три различни колони на розов фон. Аха да зачета първата, тя скача и отива на мястото на третата. Намирам си изречението и - опа - тя пак се мести. Трите колони непрестанно менят местата си без ред.
Поядосах се, защото много исках да прочета какво пише!
Зачетох най-после, но беше друг текст. Някъде вътре от блога.
Един след друг вървяха стихотворение на един революционер български, на финала обаче се появява конкретен стих на Георги Господинов (когото преди обичах, но твърде недолюбвам в момента). Оттам осъзнавах какъв смотльо е той - колко му е смешно и дребно творчеството; самовгледано. Захваща сънят след това негово стихотворение, което - за рима - завършва с "девет зайци". Оттам се включва Виргиния Захариева, неин текст от последния й роман. С престорен детински глас подхвана: "Обичай ме - виж ме каква съм малка и сладка; и невинна - това къде другаде ще го срещнеш? Имам големи преживявания, цели откровения, Бог е близо и ще слезе при мен; обичай ме, обичай ме!"
Следваше критически текст на зазеи, дяволски добър. Забавлявах се и се възхищавах искрено.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
