дневникът на васко

Намерих и прочетох дневника на Васко, който си е водил през годините, когато. И така - за един сън време - влязох в неговия свят. Ужасно ми натежа всичко това - да разбера, че той никак не си е давал сметка; че е плувал само на повърхността; че е бил малко дете в тяло на възрастен, а правилата на възрастните са други.
Не е осъзнавал просто.

В написаното не открих веселбата, блясъка, смеха и всичко, което обичахме да правим заедно. Една тягостна празнота имаше. Празнота на съществуването.

Безкрайно потисната се събудих.

моето лично кино

Сетихме се днес внезапно как онази сутрин, тъкмо като се бяхме унесли, и аз започнах да се смея! Ама с пълно гърло! Въздух не мога да си поема!
"Какво има?", попита сънено и малко стреснато.
"Ааахахаха! Мили, ако знаеш само колко смешен сън сънувах!"

Та днес ми вика, че като съм сънувала, все едно съм гледала филми (щото всяка сутрин по нещо разказвам, при това с големи подробности). Онази вечер давали комедия. Понякога драми, друг път ужаси, разплакана съм се събуждала и трябвало да ме успокоява. Понякога екшъни и често фентъзита. (Е понякога пък духовни сънища, за които рядко говоря и за които знам, че били истина, ха.)

Но иначе - да - като след кино се чувствам понякога. Преди няколко дни егати странния сън сънувах и накрая стана толкова страшно - без никаква връзка с предишното - подът стана от вода и една огромна риба отдолу се опитваше да ме изяде. Насън се чудех откъде пък се взе това и изведнъж се оказа, че всичко досега било пиеса, в която играя. Завесата се спусна, почти нямах време да се опомня и трябваше да изляза да се поклоня. Ръкопляска ми една тълпа. Кои ли бяха тия хора и наистина ли са видяли какво сънувах?