Много сънища, много места, много, много случки (говоря за снощи :-))
Ами може би най-ярки бяха три:
1. Еленко ми показа как да се хвана за кабела на старата лампа в стаята ми, просто кабел, който виси от нея. Хванах го като лиана и започнах да се въртя в кръг, като въртележка ли, не знам как да го опиша. Затворих очи и изведнъж осъзнах, че съм го правила хиляди пъти. Не знам дали в съня, в мислите си или някога в друг живот... Беше прекрасно, тялото ми ме водеше и не се ударих никъде, сякаш самичко заобикаляше мебелите...
Като летене, но само в кръг... И въпреки това - прекрасно...
2. В кафето на някакво странно училище, в което учехме, дядото зад щанда, освен храни и напитки, предлагаше и доклади. (Да не споменавам, че Калина всеки път идваше и всеки път се чудех как да й кажа, че никой не я иска, грррр!) Специално го попитах дали докладите са от някакви вестници, или са писани от хора, които се занимават само с това.
"Еее, не са от вестници, как ще са от вестици", зацъка с език дядото.
Другите си поръчаха и той започна да ги принтира.
Станах да ги взема и си поръчах вегетарианска супа!
"Без месо, имате, нали? Само зеленчуци?"
Дядото поклати глава. "Разбира се"
Взех супата, а под мишница сложих докладите. Седнах на масата и много се ядосах - на самите листове най-горе пишеше, че са от Капитал. Разбърках супата - розово пилешко месце...
Взех чинията и станах. Реагирах първосигнално.
Или може би не съвсем - вместо да я излея върху него (като в този момент не ме спря горещата супа, а фактът, че ще му повредя компютъра и принтера), я изсипах пред щанда.
Без да кажа думичка, излязох от кафето и се качих към училището.
3. Заведоха ме на място, където правеха генни изследвания и се опитваха да направят хора-акули. Погледнах в аквариума.
Беше ужасяващо!
неделя, януари 22, 2006
четвъртък, януари 19, 2006
петък, януари 06, 2006
странни спомени
С Тиодора седяхме в една градинка и прекарвахме най-веселите ни лигави часове от мноооого време насам. Не можехме да спрем да се смеем от сърце на някакви неща, ама не глупости, а толкова забавни...
По едно време се обръщаме и виждаме, че до нас е седнал един мъж и ни подлсушва.
"О, момичета, извинявайте, беше ми много интересно, тръгвам си."
"Оф! И ние си тръгваме."
По пътя нещо се заговорихме за трева и Теди каза, че за нея най-силното чуто преживяване е било това, което аз съм й разказала - как Асен ме поканил на гости и сме пушили с него и с жена му.
Първоначално не можех да се сетя за такова нещо, но после се разрових много надълбоко в паметта си и открих такива детайли за нещо, което всъщност не се е случвало в първия живот - сетих се миризмата на готвено от съседния апартамент, спомних си материята на оранжевите дивани, точното разположение на книгите и вазите... всичко.
В съня си напълно ясно осъзнавах връзката между двата свята, осъзнавах, че ако се беше случило, щях да съм го записала в жълтото тефтерче за идеи и сънища, или нещо такова.
Но откъде идваха тези спомени тогава?
Даже Теди ми разказа какви преживяваия съм имала с Асен, колко далеч сме стигнали, как откакто е чула историята на тази вечер, мисли само за това...
После се разделихме, а аз имах среща с Елка пред църквата.
И с нея някакво невероятно настроение! Колко много смях, коремите ни заболяха, а беше тооолкова весело! Опитвахме се да вървим, но постоянно спирахме от смях, не можехме да ходим... Лудница!
Все пак някакси и с нея се разделихме и аз си тръгнах към къщи. Пред входа срещнах един мъж, който ми даде ключ и ме помоли да кача кучето на Еленко у тях (който се оказа, че живее над мен). Черно симпатично кученце, съгласих се.
Качихме се горе и влязохме в апартамента, затворих вратата, за да пишкам, но се почука.
"Полиция, отворете!"
Паника! Времето започна да тече ужааасно бааааавно, толкова ме беше страх от тия куки. Влязоха, обясних им ситуацията, как само съм качила кучето, а те почнаха да псуват - искали са да арестуват някакъв мъж.
"Ами да, долу един мъж ме помоли да заведа кучето вмесо него", плеснах се по челото.
"Е, точно него търсехме, мамка му, пак ни се измъкна! Айде, мойто момиче, свободна си."
Историята за Асен не ми излизаше от главата, затова реших да ида у тях и да го питам какво е станало и станало ли е нещо изобщо.
Беше отворено, поиграх си малко с двете кокерчета (бебета! :-)) и заспах.
"Уга-буга!", изкрещя някой.
"А?" ( в просъница още)
"Здрасти!"
"А, Асен се е върнал", помислих си и пак затворих очи.
"Айде, няма ли да ставаш, носим ядене."
Не беше Асен, а Светли.
Светли беше Асен.
(и понеже виждам, че (май) не се разбира много-много, само уточнявам, че всичко до тук е в съня, Светли не ме събуди наистина!)
По едно време се обръщаме и виждаме, че до нас е седнал един мъж и ни подлсушва.
"О, момичета, извинявайте, беше ми много интересно, тръгвам си."
"Оф! И ние си тръгваме."
По пътя нещо се заговорихме за трева и Теди каза, че за нея най-силното чуто преживяване е било това, което аз съм й разказала - как Асен ме поканил на гости и сме пушили с него и с жена му.
Първоначално не можех да се сетя за такова нещо, но после се разрових много надълбоко в паметта си и открих такива детайли за нещо, което всъщност не се е случвало в първия живот - сетих се миризмата на готвено от съседния апартамент, спомних си материята на оранжевите дивани, точното разположение на книгите и вазите... всичко.
В съня си напълно ясно осъзнавах връзката между двата свята, осъзнавах, че ако се беше случило, щях да съм го записала в жълтото тефтерче за идеи и сънища, или нещо такова.
Но откъде идваха тези спомени тогава?
Даже Теди ми разказа какви преживяваия съм имала с Асен, колко далеч сме стигнали, как откакто е чула историята на тази вечер, мисли само за това...
После се разделихме, а аз имах среща с Елка пред църквата.
И с нея някакво невероятно настроение! Колко много смях, коремите ни заболяха, а беше тооолкова весело! Опитвахме се да вървим, но постоянно спирахме от смях, не можехме да ходим... Лудница!
Все пак някакси и с нея се разделихме и аз си тръгнах към къщи. Пред входа срещнах един мъж, който ми даде ключ и ме помоли да кача кучето на Еленко у тях (който се оказа, че живее над мен). Черно симпатично кученце, съгласих се.
Качихме се горе и влязохме в апартамента, затворих вратата, за да пишкам, но се почука.
"Полиция, отворете!"
Паника! Времето започна да тече ужааасно бааааавно, толкова ме беше страх от тия куки. Влязоха, обясних им ситуацията, как само съм качила кучето, а те почнаха да псуват - искали са да арестуват някакъв мъж.
"Ами да, долу един мъж ме помоли да заведа кучето вмесо него", плеснах се по челото.
"Е, точно него търсехме, мамка му, пак ни се измъкна! Айде, мойто момиче, свободна си."
Историята за Асен не ми излизаше от главата, затова реших да ида у тях и да го питам какво е станало и станало ли е нещо изобщо.
Беше отворено, поиграх си малко с двете кокерчета (бебета! :-)) и заспах.
"Уга-буга!", изкрещя някой.
"А?" ( в просъница още)
"Здрасти!"
"А, Асен се е върнал", помислих си и пак затворих очи.
"Айде, няма ли да ставаш, носим ядене."
Не беше Асен, а Светли.
Светли беше Асен.
(и понеже виждам, че (май) не се разбира много-много, само уточнявам, че всичко до тук е в съня, Светли не ме събуди наистина!)
вторник, януари 03, 2006
16 часа сън
Запалих колата.
Не малката ми червена количка, а един огромен ван.
Отзад седяха Васко и Севи, а в багажника бяха трите сърфа.
Много ме беше страх да карам, но само аз имах книжка и нямаше как. Чувствах се като в телевизионна игра, въртях волана като луда. Беше страшно (и) забавно.
Стигнахме там, където трябваше. Странно място.
Най-горе беше нашата къщичка, където си метнахме багажа, излязохме и видяхме един малък басейн, който продължава надолу под ъгъл към 45 градуса. (абе доста стръмно)
Стъпих на сърфа и се пуснах надолу.
Тоолкова бързо, тооолкова хубаво!
Най-долу, накрая на басейна, намалих и излязох. Започнах да се качвам нагоре по стълбичките отстрани и да гледам за Васко и Севи. Той се зададе, намали долу и дотича при мен. Видяхме Севи, така се беше засилила, че не успя да спре, излезе от басейна и се пльосна на плочките.
Тя също много се смя. :-)
После в нашата къщичка се появиха двама човека от Гренландия, с които карахме по цял ден.
В един парк срещнах Ераг. Беше болен от нещо на гръбначния стълб.
Вървяхме мълчаливо.
На изхода се разделихме, отсреща беше колежът му. Отпред беше спряло бусчето с пощата. "Ще ти напиша писмо и утре ще го пратя." Обясних му, че предпочитам имейл, защото стига веднага, пък и предпочитам електронен вариант.
Целуна ме три пъти по врата и каза: "Утре ще ти напиша писмо и ще го пратя."
Не малката ми червена количка, а един огромен ван.
Отзад седяха Васко и Севи, а в багажника бяха трите сърфа.
Много ме беше страх да карам, но само аз имах книжка и нямаше как. Чувствах се като в телевизионна игра, въртях волана като луда. Беше страшно (и) забавно.
Стигнахме там, където трябваше. Странно място.
Най-горе беше нашата къщичка, където си метнахме багажа, излязохме и видяхме един малък басейн, който продължава надолу под ъгъл към 45 градуса. (абе доста стръмно)
Стъпих на сърфа и се пуснах надолу.
Тоолкова бързо, тооолкова хубаво!
Най-долу, накрая на басейна, намалих и излязох. Започнах да се качвам нагоре по стълбичките отстрани и да гледам за Васко и Севи. Той се зададе, намали долу и дотича при мен. Видяхме Севи, така се беше засилила, че не успя да спре, излезе от басейна и се пльосна на плочките.
Тя също много се смя. :-)
После в нашата къщичка се появиха двама човека от Гренландия, с които карахме по цял ден.
В един парк срещнах Ераг. Беше болен от нещо на гръбначния стълб.
Вървяхме мълчаливо.
На изхода се разделихме, отсреща беше колежът му. Отпред беше спряло бусчето с пощата. "Ще ти напиша писмо и утре ще го пратя." Обясних му, че предпочитам имейл, защото стига веднага, пък и предпочитам електронен вариант.
Целуна ме три пъти по врата и каза: "Утре ще ти напиша писмо и ще го пратя."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
