странни спомени

С Тиодора седяхме в една градинка и прекарвахме най-веселите ни лигави часове от мноооого време насам. Не можехме да спрем да се смеем от сърце на някакви неща, ама не глупости, а толкова забавни...
По едно време се обръщаме и виждаме, че до нас е седнал един мъж и ни подлсушва.
"О, момичета, извинявайте, беше ми много интересно, тръгвам си."
"Оф! И ние си тръгваме."

По пътя нещо се заговорихме за трева и Теди каза, че за нея най-силното чуто преживяване е било това, което аз съм й разказала - как Асен ме поканил на гости и сме пушили с него и с жена му.
Първоначално не можех да се сетя за такова нещо, но после се разрових много надълбоко в паметта си и открих такива детайли за нещо, което всъщност не се е случвало в първия живот - сетих се миризмата на готвено от съседния апартамент, спомних си материята на оранжевите дивани, точното разположение на книгите и вазите... всичко.
В съня си напълно ясно осъзнавах връзката между двата свята, осъзнавах, че ако се беше случило, щях да съм го записала в жълтото тефтерче за идеи и сънища, или нещо такова.
Но откъде идваха тези спомени тогава?
Даже Теди ми разказа какви преживяваия съм имала с Асен, колко далеч сме стигнали, как откакто е чула историята на тази вечер, мисли само за това...

После се разделихме, а аз имах среща с Елка пред църквата.
И с нея някакво невероятно настроение! Колко много смях, коремите ни заболяха, а беше тооолкова весело! Опитвахме се да вървим, но постоянно спирахме от смях, не можехме да ходим... Лудница!

Все пак някакси и с нея се разделихме и аз си тръгнах към къщи. Пред входа срещнах един мъж, който ми даде ключ и ме помоли да кача кучето на Еленко у тях (който се оказа, че живее над мен). Черно симпатично кученце, съгласих се.
Качихме се горе и влязохме в апартамента, затворих вратата, за да пишкам, но се почука.
"Полиция, отворете!"
Паника! Времето започна да тече ужааасно бааааавно, толкова ме беше страх от тия куки. Влязоха, обясних им ситуацията, как само съм качила кучето, а те почнаха да псуват - искали са да арестуват някакъв мъж.
"Ами да, долу един мъж ме помоли да заведа кучето вмесо него", плеснах се по челото.
"Е, точно него търсехме, мамка му, пак ни се измъкна! Айде, мойто момиче, свободна си."

Историята за Асен не ми излизаше от главата, затова реших да ида у тях и да го питам какво е станало и станало ли е нещо изобщо.
Беше отворено, поиграх си малко с двете кокерчета (бебета! :-)) и заспах.

"Уга-буга!", изкрещя някой.
"А?" ( в просъница още)
"Здрасти!"
"А, Асен се е върнал", помислих си и пак затворих очи.
"Айде, няма ли да ставаш, носим ядене."

Не беше Асен, а Светли.

Светли беше Асен.

(и понеже виждам, че (май) не се разбира много-много, само уточнявам, че всичко до тук е в съня, Светли не ме събуди наистина!)