русокоска

В следобедния си сън днес се срещнах с една жена с гъста рошава руса коса. Имаше да ми каже нещо много важно, крещеше като Франка Потенте в "Бягай, Лола" (сцената с казиното), а аз не я чувах, задушавах се от радост и в ушите ми пулсираше щастието, че се срещаме. Но тя крещеше, аз трябваше да я чуя, но не можах.

Чудех се коя е тази жена и защо се срещаме там и тогава. И какво толкова неотложно има за казване.

Спомням си, че в съня си казах "Господи, това е точно толкова реално, колкото и живота наяве, как може някой някога да се съмнява в подобен факт?!"
(Всъщност сега се сещам за това, което Шаламанова ми каза преди няколко дни - как съм си проспивала живота, господи!)

следобеден сън

Асен и Светли пак бяха едно, обичаха ме и ми показаха всичко, което знаят. Лежахме до влаковите релси, Асен ми показа света, отново много енергии, преживявания, пътуване.
Усещах с цялото си тяло как щастието минава на вълни през мен. Пълно осъзнаване. На всяка клетка.

Сега се сещам, че преди Асен да ме срещне и грабна (и поведе със себе си), бях с Йошка в една стая. Пак преживявахме някакви много силни неща (както в един сън преди около седмица), прииска ми се да направим връзка и се опитах да я прегърна, само че тялото ми не се подчини. Просто стоях там като статуя.
В съня си осъзнах, че аз съм тази, която чака, дава знак, но чака другият да направи "първата крачка".

Е, после изникна Асен и ме изведе оттам.
О, колко беше хубаво!

енергии и нови сетива

С Йошка се запътихме към един магазин тип бакалия, от онези старите с големи метални черни решетки. Отпред имаше градинка, където забелязах група... същества, които стояха и си говореха.

Влезохме да си напазаруваме, но имаше голяма опашка. Отнякъде се появи един старец, нещо средно между жив човек и скелет, хвана ме за врата и ме завъртя в някакъв вихър от черната му енергия. Всичко около мен изчезна, не знам колко време ме е нямало. Беше толкова силно и страшно.
Опитах се да се освободя от него и накрая успех. В следващият момент той хвана Йошка и с нея явно се случи същото, гледах лицето й, знаейки, че точно преди секунди с мен се е случило същото и че съм изглеждала по абсолютно същия начин.
Пусна я й нея и излезе, след малко излязохме и ние.

Съществата навън ни нападнаха. Тук вече загубих Йошка. Отново попаднах в този водовъртеж от тъмни енергии, толкова по-силни от мен. Аз се опитвах да се пазя, гледах, но не виждах. В този момент осъзнах колко малка работа ми вършат очите, че тук става въпрос за друг вид зрение, което ми е необходимо, за да оцелея. И не знам как, но стана - отключих някакви други свои сетива.

После помня единствено, че много летях, а съществата си отидоха.