В следобедния си сън днес се срещнах с една жена с гъста рошава руса коса. Имаше да ми каже нещо много важно, крещеше като Франка Потенте в "Бягай, Лола" (сцената с казиното), а аз не я чувах, задушавах се от радост и в ушите ми пулсираше щастието, че се срещаме. Но тя крещеше, аз трябваше да я чуя, но не можах.
Чудех се коя е тази жена и защо се срещаме там и тогава. И какво толкова неотложно има за казване.
Спомням си, че в съня си казах "Господи, това е точно толкова реално, колкото и живота наяве, как може някой някога да се съмнява в подобен факт?!"
(Всъщност сега се сещам за това, което Шаламанова ми каза преди няколко дни - как съм си проспивала живота, господи!)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар