Предната вечер сънувах най-големия сън от много време насам. За огромно съжаление обаче вече позабравих почти всичко. Но в най-общи линии разбрах няколко хубави неща.
Разхождах се сред някакви петролни кладенци, черни, гадни. Стоях с някого пред един прозорец и гледах света - всичко беше в дим, заводи, индустрия, ужас.
"Вгледай се по-добре", каза.
Опитах и нищо. Опитах отново и пак нищо. Лека-полека погледът ми започна да се избистря и започнах да виждам отвъд видимото. Светът не съществуваше, имаше само хубава розова мъгла.
"Това е", каза. "Сега ела с мен."
Качихме се на някакъв самолет и аз погледнах към пътниците - там бяха всички, които познавам, седяха и ми се усмихваха. Осъзнах, че всички тези хора са уроците в живота ми, че това е причината да ги познаваме - че мога да се уча от тях.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
моля те,прочети книгата на Васко за душите.толкова ми се иска да коментираме неща от нея (и по-скоро ти,защото ще ти е пресна в главата).
Красиво!..
може би си видяла/усетила твоята духовна група:)
..красиво!
Публикуване на коментар