много

Ай, колко много сънувах снощи и въобще тия дни. Сутрин обаче забравям да пиша. Лош навик.

Много Милена напоследък.

стоте процента

Имах снощи някакъв нагледен урок за любовта. Конкретният пример беше любовта между мъж и жена, може би защото знам от Яна, че задачата ми в този живот е да се отворя към другия.

Когато обичаш някого, ама много го обичаш, 90%, и когато и той много те обича, но пак 90%, всичко има някаква рамка. И все някога ще свърши. Ще ви опустеят сърцата в даден момент.

100те % се стигат с доверие, обясни ми съня. С преминаване на човешката граница на аз и ти.
Тогава идва цялото. Вечността. Божественото.

ерааг!

Вчера сънувах Ераг. Толкова прекрасен сън беше. Прегръщахе се и се въртяхме, правихме кълба напред и назад, толкова любов имаше, толкова, толкова любов. :-)

грр, трябваше вчера да пиша, сега всичко съм забравила :-(

архитекта сменя професията си

Сънувах, че архитекта е лекар. И много пътува, затова не се обажда.
Спомням си как пред очите ми спаси едно дете и получи награда за това, че е по-висока категория - всички най-добри хора на света получават такава.

умът чакаше отвън

Снощи, преди да си легна, имаше спонтанна йога.
Изпънах гърба си идеално, осъзнах, че това е правилната му позиция, затова легнах точно така - по гръб.

Усетих как излизам от съзнанието си. От това да бъда това, което наричам аз. От човешкото аз.
Умът ми някакси обаче стоеше и гледаше, искаше да запомни какво се случва.

Ми беше странно, влизах в някакви стаи, където губех тялото си. В съзнанието ми излизаха някакви картини, опитващи се да обяснят това вътре. Нещо като два художествени езика и някой се опитваше да превежда. А нещата вътре не бяха така, както човек би ги преживял. Нищо, нищо не беше така.

Умът ми обаче стоеше отвън, получаваше данни и се сещаше за неща.
Чути от близки хора.
За Очи на синьо куче.
За прегръдката на плажа с пуерториканеца, която всъщност беше точно нещо такова.
Постоянно ми изникваха готови за записване изречения. За да си спомням после.

И тук отново ми излиза една стара чуденка - трябва ли да се помнят и пишат нещата? И по-лошо - има ли правилно и грешно?

В някакъв момент умът ми се уморяваше и оставаше навън, спомням си как недоволно крещи "Не влизай в тази стая, там нямаш крака!" - влязох в състояние, където не бях човек и го нямах това тяло.

Метафората със стаите може би е малко тъпа и неясна, но просто така го видях.
По някое време умът ми се умори и заспа.

Събудих се към 4.00am, станах, разходих се, пих вода, пишках и пак си легнах.
Тогава започнаха обикновените сънища.

Имаше огромни аквариуми с риби, които се изяждат една друга и аз стоях и плачех пред тях. (И Пепси беше замесен в тая работа някак.)
Имаше много страх с един ролеркостър, на който даже нямах куража да се кача.
Имаше усещане за тяло - наведох гръбнака си идеално напред, стигнах точката, където просто няма повече.

аз ли съм или не съм

Снощи сънувах пуерториканеца. Той твърдеше, че това, което виждам, не е той, а аз го убеждавах в обратното. Скарахме се ужасно.
А защо спорех, като, сега се сещам, че наистина нямах усещането, че това е той?

аз

В йогата има една практика, чиято цел е да видиш себе си отстрани.
Снощи направих това насън.

мъж

Сънувах че съм мъж. Бях мъж, държах се и мислех като мъж.
Което идва да каже, че полът е доста условно понятие.