В съня спях и четях книги. Преживявах ги, ставах техен герой и макар умът да оставаше отвън, аз бях там.
После Киро и Севи направиха с мен нещо. Казаха ми да си затворя очите и започнаха да ми разказват какво е да си парализиран. Като онази медитация в йогата - когато влизаш в подсъзнанието.
И аз наистина бях на количка, имах проблеми, нужда от линейка.
Страшно е да не можеш да ходиш, когато знаеш, че преди си можел.
edit: по повод книгите - съновникът казва "четеш ли книга насън, наяве ще се веселиш", хахахаха :-)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Толкова много общи неща... Стопаджийство, небе, Dream on... Ако успееш - в eMule - поздрав с песента: Seasons на Grace Slick :)
Нещата, които пишеш, са така силни, все още не смея да напиша нито дума, но е въодушевяващо :)
Публикуване на коментар