Съни не беше мъртва. Беше 3-4 години преди да умре. Ние обаче я бяхме забравили и изведнъж се сетихме за нея, гушкахме я и заравяхме носове в ушите й. Сложихме купичката й на старото място, водичката, постелката, на която обичаше да спи в кухнята.
И пак беше нашето кученце.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Днес си мислех, че понякога замълчаваш. И други така - просто скриват думите си и затварят вратичките на сърцето си за да не влезе много студен и предпролетен вятър. И така - просто си мислех и си спомнях за теб и много от думите ти...
Публикуване на коментар