Въпреки, че в дневния живот сезонът в театъра току-що свърши и съм към края на сесията, снощи сънувах, че сезонът тепърва започва, както и новият семестър. Нашите, които в момента са в Гърция, също се бяха върнали, но не можах да ги позная. Баща ми беше много нисичък, гримиран и с побеляла коса. "Колко си... странен", казах му, чудейки се на кого ми прилича. И се сетих - на Страхил, с когото впрочем не се бях чувала от около 6 месеца, а може би дори повече.
Пиша всичко това, защото този сън беше прекъснат от безцелно обаждане от Страхил.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
стига бе. и аз тази нощ сънувах, че съм се върнала в театъра. бях забравила разпределението в салона, къде са четни, къде нечетни, редиците.. представлението беше започнало, а закъснели хора прииждаха в тъмното. не се справях изобщо добре и не се чувствах комфортно.
еха! за трети път те сънувах! и все така преди да се събудя. обаче този път беше най-творческото ти "ти" и най-неосъществената насън среща - отидох в една книжарница, за да си купя книжката ти. беше написала тъничка книга за деца, илюстрирана от самата теб! бяла, тънка книжка. и бях много доволна, когато държах в ръце МОЕТО копие. отидох в книжарницата, за да ми разпишеш екземпляра на среща с почитатели, но бях подготвила и специален малък подарък за писателката :) помня, че беше съставен от 3 предмета, от които единия със сигурност "пухоподарък" (вероятно се досещаш, че от "ежко-бежко" знам за тези глезотийки), една малка тъмносиня раничка и последното вече се губи. обаче ударих на камък - разказвачката нямало да идва изобщо в книжарницата. и тук някъде между "ама аз ли не разбрах правилно" и "еххх, да му се не знае" си чух алармата на телефона. ам, само да допълня, че книжката беше вълшебна! знаех го!
бреей! :-)
много, много интересно и хубаво
страшно ме зарадва с този мил сън :-)
впрочем аз наистина имам проект за тънка книжка за деца с мои илюстрации
обещавам, ако всичко това някога стигне до "среща с писателката", да бъда там :-)
*усмихв*
Публикуване на коментар