още четене

Сънувах снощи блога на zazie.

Зазеи пишеше - на кирилица и с разместени букви в края. Сериозен редизайн на сайта. Три различни колони на розов фон. Аха да зачета първата, тя скача и отива на мястото на третата. Намирам си изречението и - опа - тя пак се мести. Трите колони непрестанно менят местата си без ред.
Поядосах се, защото много исках да прочета какво пише!

Зачетох най-после, но беше друг текст. Някъде вътре от блога.
Един след друг вървяха стихотворение на един революционер български, на финала обаче се появява конкретен стих на Георги Господинов (когото преди обичах, но твърде недолюбвам в момента). Оттам осъзнавах какъв смотльо е той - колко му е смешно и дребно творчеството; самовгледано. Захваща сънят след това негово стихотворение, което - за рима - завършва с "девет зайци". Оттам се включва Виргиния Захариева, неин текст от последния й роман. С престорен детински глас подхвана: "Обичай ме - виж ме каква съм малка и сладка; и невинна - това къде другаде ще го срещнеш? Имам големи преживявания, цели откровения, Бог е близо и ще слезе при мен; обичай ме, обичай ме!"

Следваше критически текст на зазеи, дяволски добър. Забавлявах се и се възхищавах искрено.