Намерих и прочетох дневника на Васко, който си е водил през годините, когато. И така - за един сън време - влязох в неговия свят. Ужасно ми натежа всичко това - да разбера, че той никак не си е давал сметка; че е плувал само на повърхността; че е бил малко дете в тяло на възрастен, а правилата на възрастните са други.
Не е осъзнавал просто.
В написаното не открих веселбата, блясъка, смеха и всичко, което обичахме да правим заедно. Една тягостна празнота имаше. Празнота на съществуването.
Безкрайно потисната се събудих.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Васко, Васко...каквото и да се е случило там още те преследва, поне на сън. Един middream stalker, на който - според мен - му е време да те остави, като ти го оставиш. Съвсем съзнателно. Не обичам да нравоучителства и затова (за оправяне на настроението) ще вмъкна, че в неделя, докато валеше, видях Севи по Евлоги Георгиев. Ходеше спокойно и бавно и нехаеше за дъжда. Слънчево момиче е тя! Но не посмях да й кажа и думичка, защото знам, че не е приятно да ги спират заради един блог.
Хайде и както се казва -- sleep tight!
:)
На никой няма да му е приятно да вземат и да прочетат дневника. Там пишеш най-искрените си мисли. Задаваш си какви ли не въпроси и разсъждаваш, по неща, за които не всеки иска да знае.Мислиш си, че познаваш даден човек, мислиш го за щастлив и доволен, но прочетеш какво всъщност е чувствал можеш да останеш много разочарован, може да видиш и да познаеш съвсем друг човек както си видяла сама.Наистина каквото и да се е случило там още те преследва, поне на сън. В скоро време мисля, че ще продължиш на пред с гордо вдигната глава.
Публикуване на коментар