Случайно срещнах Асен.
Носеше очила, бавно пристъпи към мен и се усмихна.
понеделник, октомври 31, 2005
петък, октомври 28, 2005
писма
Ераг пишеше и издаваше писма, лични, объркани, дълбоки и цинични.
Читателите го издигнаха на пиадестал, той стана символ на цяло едно поколение. Но всички си мислеха, че това е фикция.
Някакси знаех, че писмата са истина, дълбока и изстрадана, и ми беше много мъчно за Ераг.
Читателите го издигнаха на пиадестал, той стана символ на цяло едно поколение. Но всички си мислеха, че това е фикция.
Някакси знаех, че писмата са истина, дълбока и изстрадана, и ми беше много мъчно за Ераг.
четвъртък, октомври 27, 2005
always coca-cola
Всяка вечер сънувам поне 5-6 съня и на сутринта ми се въртят някакви неща в главата, но много бързо ги забравям.
А много честно ми се случва, докато съм в полусън, да започна да говоря разни неща, които обикновено започват с "и въпреки това" или "а от друга страна" - кратки отнесени изречения, все едно продължавам разговори, провели се кой знае кога.
Снощи ни водиха целия клас (но се оказа, че там са и Еми, Лина (която си беше боядисала косата тъмна и беше много хубава) и Боби) на някакъв моноспекракъл, ама бяха объркали нещо местата и аз трябваше да седна сама (тоест без познати около себе си).
До мен седеше един пич, на който му беше толкова скучно, че заспа и се гушна в мен. Не го събудих, а и аз го гушнах.
След известно време се видяхме, той ме помнеше, хвана ме за ръка и ме заведе на морето.
Гмуркахме се и плувахме под водата като в реклама на Кока-Кола.
Спомням си цветовете...
А много честно ми се случва, докато съм в полусън, да започна да говоря разни неща, които обикновено започват с "и въпреки това" или "а от друга страна" - кратки отнесени изречения, все едно продължавам разговори, провели се кой знае кога.
Снощи ни водиха целия клас (но се оказа, че там са и Еми, Лина (която си беше боядисала косата тъмна и беше много хубава) и Боби) на някакъв моноспекракъл, ама бяха объркали нещо местата и аз трябваше да седна сама (тоест без познати около себе си).
До мен седеше един пич, на който му беше толкова скучно, че заспа и се гушна в мен. Не го събудих, а и аз го гушнах.
След известно време се видяхме, той ме помнеше, хвана ме за ръка и ме заведе на морето.
Гмуркахме се и плувахме под водата като в реклама на Кока-Кола.
Спомням си цветовете...
понеделник, октомври 24, 2005
отвъд това, което виждаш
Две момчета ни заплашиха с пистолети и открадната портмонето на Васко. Той стоеше като гръмнат, а аз подгоних единия пич.
Гоних го, гоних го, гоних го, гоних го... Накрая го настигнах.
И го целунах.
Гоних го, гоних го, гоних го, гоних го... Накрая го настигнах.
И го целунах.
четвъртък, октомври 20, 2005
one giant leap
Снощи се случи нещо много важно, може би най-голямото нещо, случвало ми се досега!
Започна в третия живот, продължи във втория – в съня ми, но без да се пречупи, а сега е тук… В живота “наяве”!
Или всъщност може би през цялото време е в едно друго измерение…
Когато стана, нещо освободи смеха и реакциите ми!
Бях като отвързана!
И съвсем спокойно, без каквито и да било усилия, излязох от егото. Часове наред него го нямаше, пусна ме. Въобще не трябваше да се боря…
То всъщност се оказа едно много добро его. :-)
Ето! Нещата не бива да се случват трудно, когато времето дойде, всичко става самичко…
Това е ненасилието.
Ей, колко криворазбрано е всичко...
==========================================
Не мога да повярвам, че се случи!
Изкачих(ме) огромно стъпало… И осъзнах всичко.
Колко странно изглежда написано.
Ще ида до Orange да си купя онзи черен тефтер, но вместо с демоните, ще се занимавам с изкачените стъпала.
Някак по има смисъл. :-)
Започна в третия живот, продължи във втория – в съня ми, но без да се пречупи, а сега е тук… В живота “наяве”!
Или всъщност може би през цялото време е в едно друго измерение…
Когато стана, нещо освободи смеха и реакциите ми!
Бях като отвързана!
И съвсем спокойно, без каквито и да било усилия, излязох от егото. Часове наред него го нямаше, пусна ме. Въобще не трябваше да се боря…
То всъщност се оказа едно много добро его. :-)
Ето! Нещата не бива да се случват трудно, когато времето дойде, всичко става самичко…
Това е ненасилието.
Ей, колко криворазбрано е всичко...
==========================================
Не мога да повярвам, че се случи!
Изкачих(ме) огромно стъпало… И осъзнах всичко.
Колко странно изглежда написано.
Ще ида до Orange да си купя онзи черен тефтер, но вместо с демоните, ще се занимавам с изкачените стъпала.
Някак по има смисъл. :-)
петък, октомври 14, 2005
ескалатор
С Васко и Севи бяхме в ДисниЛенд, което всъщност беше един огромен магазин, не парк.
Качвахме се по ескалатора, не ме беше страх. Въобще.
Ескалаторът глътна едно момче.
Хората се втурнаха да му помагат.
Аз само стоях и гледах отстрани.
Качвахме се по ескалатора, не ме беше страх. Въобще.
Ескалаторът глътна едно момче.
Хората се втурнаха да му помагат.
Аз само стоях и гледах отстрани.
четвъртък, октомври 13, 2005
гняв
Много гняв и ярост има в сънищата ми последните дни... Събуждам се със свит стомах...
Малки неща ме побъркват, в живота тук много рядко (да не казвам никога) не се ядосвам така...
(но не забравям и какво си изтеглих от картите на Ошо у Пепси в Пловдив...)
Малки неща ме побъркват, в живота тук много рядко (да не казвам никога) не се ядосвам така...
(но не забравям и какво си изтеглих от картите на Ошо у Пепси в Пловдив...)
понеделник, октомври 10, 2005
отново стоп
Със Севи и Васко стопирахме на едно много гадно място - тесен път, никакви коли не минаваха... Решихме да се разделим, Севи се качи в една кола.
Чухме се по-късно и тя беше някъде на Дунава с едно семейство.
С Васко отидохме при Тошко и Яв, а те имаха хиляди еднакви коли, хиляди еднакви очила, бяха ги спечелили откнякъде, и ни дадоха една количка и по чифт очила.
Брън-бръм, отидохме да вземем Севи, тя беше с едно много готино семейство, с което обикаляли цял ден.
Всички заедно отидохме на обяд.
Чухме се по-късно и тя беше някъде на Дунава с едно семейство.
С Васко отидохме при Тошко и Яв, а те имаха хиляди еднакви коли, хиляди еднакви очила, бяха ги спечелили откнякъде, и ни дадоха една количка и по чифт очила.
Брън-бръм, отидохме да вземем Севи, тя беше с едно много готино семейство, с което обикаляли цял ден.
Всички заедно отидохме на обяд.
неделя, октомври 09, 2005
саундтрак
Не знам дали беше нещо като саундтрак на съня ми, но вчера се събудих с това:
I don't want to cause any serious damage.
(Rollercoaster - Everthing But The Girl, благодаря на Ераг)
I don't want to cause any serious damage.
(Rollercoaster - Everthing But The Girl, благодаря на Ераг)
петък, октомври 07, 2005
абв
Нещо като план А, Б и В:
Аз и мъжът ми се печем на една яхта. Любовникът ми идва, прокрадва се, аз много се страхувам, пищя, застрелвам го в гърдите, но той още е жив. Стрелям още много пъти. Накрая го убиваме.
Аз и любовникът ми се печем на една яхта. Мъжът ми идва, прокрадва се, аз отново се страхувам, пищя, опитвам се да го застрелям, пак не успявам от първия път, накрая го убиваме.
Мъжът ми и любовникът ми ме убиват и взимат всичките пари.
Аз и мъжът ми се печем на една яхта. Любовникът ми идва, прокрадва се, аз много се страхувам, пищя, застрелвам го в гърдите, но той още е жив. Стрелям още много пъти. Накрая го убиваме.
Аз и любовникът ми се печем на една яхта. Мъжът ми идва, прокрадва се, аз отново се страхувам, пищя, опитвам се да го застрелям, пак не успявам от първия път, накрая го убиваме.
Мъжът ми и любовникът ми ме убиват и взимат всичките пари.
сряда, октомври 05, 2005
относно
Аз живея няколко живота, осъзнала съм три.
Не е честно да пиша само за този "наяве", затова ще пописвам от време на време и за втория - този насън.
Убедила съм се, че той Е, точно толкова колкото и този в момента Е; има си свои правила, граници, измерения, дори география.
Имам си своята малка червена количка, с която бръмча нагоре-надолу...
И други работи си имам, но това няма значение. :-)
Аз обичам и втория си живот и реших да му посветя блог.
Може в някакъв момент да изоставя идеята, но на кого му пука?
Dream on.
Не е честно да пиша само за този "наяве", затова ще пописвам от време на време и за втория - този насън.
Убедила съм се, че той Е, точно толкова колкото и този в момента Е; има си свои правила, граници, измерения, дори география.
Имам си своята малка червена количка, с която бръмча нагоре-надолу...
И други работи си имам, но това няма значение. :-)
Аз обичам и втория си живот и реших да му посветя блог.
Може в някакъв момент да изоставя идеята, но на кого му пука?
Dream on.
Абонамент за:
Публикации (Atom)