Ераг пишеше и издаваше писма, лични, объркани, дълбоки и цинични.
Читателите го издигнаха на пиадестал, той стана символ на цяло едно поколение. Но всички си мислеха, че това е фикция.
Някакси знаех, че писмата са истина, дълбока и изстрадана, и ми беше много мъчно за Ераг.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар