Отидох на някакви практики в един замък в планината. Водеше ги Пепси, но беше жена. Въпреки това знаех, че той.
Аз бях лоша, много лоша – карах се с хората, крещях, всичко ме изнервяше, държах се грубо и арогантно, егоистично и самовлюбено.
Пепси дойде и ми каза всичко това, но не за да ме укори, а за да ми помогне да го осъзная.
Разплаках се. Разбрах колко съм зле.
Тогава Пепси предложи да вземе очите ми, “без зрение нещата доста се променят”, каза той. Аз се съгласих.
И така, станах сляпа, бях безпомощна, спомням си как се опитвах да снимам, имаше чудесен пейзаж от високото, беше есен – жълто-червени дървета и топло слънце. Опитвах се да направя няколко снимки, но не можех, разчитах единствено на въображението си.
Пепси беше прав. Промених се. Станах спокойна, центрирана и добра с всички.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар