impossible is nothing

Със сигурност един от най-силните сънища напоследък.

Както си бях във втория живот (съня), минах в третия.
Даже си спомням как дишнахме попърс със Севи и Мири (?!).

И светът стана друг... Ама наистина!
Самото измерение, предметите станаха хлъзгави, стените течаха...

Може би за да счупя всички прегради, правех всичко онова, което ЗНАЕХ, че в никакъв случай не трябва да правя - отидох при нашите, събудих ги, имах някакви разговори със Светли, бихме се, той беше наясно какво съм правила, но не каза на нашите.
И бяхме близки, той беше при мен.

Някакви бойни сцени като в Матрицата или Герой по-скоро, можех да вляза в огледалото, долепих чело и си каза: "Хаха, мога да направя всичко!"

Поглеждах нанякъде, мозъкът ми работеше на шест, веднага навързвах нещата, виждах, че не бива да летя и да ходя там, но въпреки това го правех.
Колко бях смела!
Знаех, че няма, наистина няма от какво да се боя.

После се появи и Васко, нашите си легнаха незаинтересувани, а ние излязохме на улицата, имах дежа-ву, или по-скоро видях какво ще се случи с един човек, щеше да го разкъса куче, затова с Васко се втурнахме да го спасяваме, но в същото време отново виждах как кучето го разкъсва въпреки нашите усилия... Покрихме главата му с леген и макар че той нямаше никаква представа какво правим, ни се довери.
И го спасихме.