Един мотив, който непрекъснато се повтаря в сънищата ми, е как изхвърлям котка през прозореца, но тя не пада, а винаги се връща. Не изпитвам лоши чувства, просто я хвърлям без какъвто и да било умисъл.
Снощи бях с мама, Севи и Съни в училище, което на първия етаж беше хотел.
Съни тичаше нагоре-наголу, навън имаше сняг.
Шаламанова слезе с асансьора, видя Съни, усмихна се, (в този момент някакси разбрах, че и тя има кокер) попита: "Чие е това куче?", Севи каза: "На Бистра."
Усмивката слезе от лицето й, тръшна вратата на асансьора и се качи нагоре.
После отнякъде се появи котката, гониха се със Съни известно време, после аз си сложих черна ръкавица и я хванах за краката, тя вкопчи нокти в ръкавицата и така успях да я хвърля през прозореца.
Но, както в детските филмчета, тя не падна, а просто си стоеше във въздуха, бързо затворих белия прозорец, а тя си остана там, в нищото, вятърът духаше, снегът валеше...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар