слънце - стъпки - плач

С Ераг живеехме в една и съща къща, неговата стая беше от предната страна, а моята - отзад, откъм двора. Всеки ден минавах през неговата стая да видя какво прави, взимах си от пуканките му, а той ставаше все по-недружелюбен, държеше се така, все едно му преча.
Отидох си в стаята и го чух да крещи на баща ми: "Не, не, наистина не мога да я понасям, мразя я, мразя я, занеси й чантата и й кажи никога вече да не идва при мен!"
Стоях като вцепенена, гушнах чантата си и се разплаках. Нещо в мен се чупеше на малки парчеца, бавно и болезнено.

Престанах да минавам от предната страна на къщата, стоях си в слънчевата стая и слушах Аланис Морисет на старо касетофонче. Имам чувството, че цялата касетка трае 15 секунди и постоянно трябва да я обръщам (е, аз имах повече от една).
Имах и една, където с нашите и Светли сме се записвали как пеем, като съм била малка. Тази касетка обаче май беше видео, защото ни виждах. Аз бях много малка, а Светли беше безумно смешен.

По цял ден ми беше толкова мъчно, чувах стъпките на Ераг и как говори по телефона и си казвах, че аз никога вече няма да се приближа на по-малко от 25 метра от него.
Горе-долу по това време изведнъж се оказа, че той е нещо като Слави Трифонов, а аз съм Камен Воденичаров, след като са се скарали.
Тогава Ераг много се промени, започна да ми праща някакви глупости, пакети, на които пишеше "да помниш кой е Слави Трифонов". Бяха пушки, пистолети, много оръжие, глави на лосове и други гадости.

А аз забременях и си говорех с бебето. Не разговор с думи, защото това очевидно е невъзможно, но някакъв друг вид комуникация. Постоянно.
Продължавах да съм тъжна, да плача често, а бебето просто слушаше.
Разхождах се из градината, винаги беше слънчево.

Един ден видях как баща ми прави нещо много лошо, не мога да си спомня какво точно, ограждаше с мрежи някакви овце, не знам.
Но аз много се ядосах, отидох при нещо, хванах го за раменете и го разтресох, започнах да крещя, облякох в подходящи силни думи всичко, което мислех.
"Ти си зъл, а аз не искам, НЕ ИСКАМ баща ми да е зъл, трябва да се промениш!"
Тогава той ме погледна много особено и нещо в него се случи. Обърна се и избяга.

А животът в къщта продължи по старому - седях си на слънчице, чувах стъпки, плачех и ми беше много мъчно.